Неокласически стил - модерна класика

     Периодът Неокласицизъм има отношение към класическото съживяване в европейското изкуство, архитектура и интериорен дизайн, който траел от средата на XVIII до началото на XIX век. Неокласицизмът набляга на рационалност и възраждане на традициите, възродяване на изкуството на древен Рим, Гърция и Ренесанса.
     Непреходните форми на класиката остават привлекателни за интериора и голямо предизвикателство за дизайнерите и в наши дни. Самата дума "неокласика" носи в себе си идеята за симбиоза между новото и старото. Днес Класиката е жива в изненадващи миксове на материали и стилове. Вариациите по темата са от буквални реплики, през леки корекции, до пълно преобръщане на традиционната естетика. Неокласиката не е елементарно съчетание на старинен стол с лампа в модерен стил; тя е по-скоро в детайлите. Барокови извивки в част от аксесоарите или в елементите на обзавеждането в комбинация с прецизната селекция на материали и повърхности, умелото съчетание на цветове и елементи, са тези, които придават усещането за класика и непреходност. Новите материали и технологии позволяват повече отвсякога: производните на PVC-то с различните нива на устойчивост, транспарантност и възможности за оцветяване и формоване, лазерното рязане, огънатото и обработено стъкло, дървото, което се лее и огъва с неочаквана свобода, съвременните финиши, които придават ново звучене на познатите материали и форми, както и детайлите от алуминий - малък щрих, който може напълно да промени характера на една мебел.
     Неоклацическият стил оформя усещането за модерен живот с уважение към класическата красота.



















0 коментара:

Класически стил - непреходна красота

     В средата на XVIII век стремежът към лукс изцяло е завладял заможните слоеве на обществото. Убеждението, че удоволствието е единдтвената цел на живота, е увлякло висшата аристокрация. Преситени от облагите на властта и богатството те създават условия за развитието на едно крайно разточително човешко обкръжение.
      По-късно настъпва времето на възкресената любов към природата. За прекрасно започва да се приема само онова, което е ясно, разумно и лишено от прекалена сложност. Естетическите норми на древния свят се приемат като идеал за класическа красота. От тях получава и названието си новият стил.
     Той е безупречно съчетание на спокойната уравновесеност на античните форми с декоратичното изящество на съвремието. На класическият стил са му свойствени качествените материали - дърво, мрамор, коприна. Масивен червен махагон и орнаменти от лят бронз са най-честите материали за мебели. Канапетата, креслата и столовете са леки, с удобно огънати гърбове, а краката им са прави с елегантно изтънен долен край.
     Стилът е богат на детайли: текстил, картини, профили, корнизи, обсипани с орнаменти. Особено внимание се обръща на аксесоарите. щори и пердета, дърворезба и живописи.
Цветовете на класицизма са топли и натурални - бежово, кафяво, златисто в комбинация с кралско синьо, бордо и винено червено. Десените на текстила са сложни фигури с растителни мотиви.
     В наши дни този стил съществува в три разновидности, предвид насищането с характерни декоративни елементи - лека, средна и наситена класика. Въпреки опростените си форми днес, класическият стил е спомен за величието на отминалите времена на блясък и разкош от кралския двор.




















  

0 коментара: