Душата на всеки дизайн е човека



     Огледайте се! Дизайнът е навсякъде около нас, във всеки един продукт, който ни заобикаля. Но замисляли ли сте се всъщност какво точно представлява дизайнът, как се е появил и защо е толкова необходим? Да, дизайнът е форма на изкуство, форма на себеизразяване. Но и не само това ... 


     
     И така, какво е дизайн?

     От край време човекът се стреми да изрази идеите си, възгледите си и усещанията си и да ги пресъздаде в материална форма. Но това не е достатъчно условие да наречем всяко изкуство „дизайн“. Естетическата стойност и ергономичността са основните свойства на дизайна и това, което го отличава от масовия продукт.  
     Въпреки че „дизайн“ е сравнително ново понятие, главно свързано с индустриалната революция през XX в. и машинното производство, вследствие на новите методи на изработка и на разделението на труда, той се отделя от производствения процес, но остава един от многото взаимно свързани негови аспекти. Стиловете, теориите и произведенията на дизайна стават все по-разнообразни. Това до голяма степен се дължи на усложняването на творческия процес - от замисъла и проектирането до изработката на изделията. В този процес постепенно навлизат
множество специализирани дейности, с които са ангажирани голям брой професионалисти: създателите на модела, специалистите по маркетинга и материалите, инженерите, техниците и др. С една дума всеки продукт на дизайна, който е резултат от тези дейности, е дело не само на отделния дизайнер, а на колектив от личности, всяка от които има свои идеи и виждания за това как трябва да се направи всичко. Разнообразието в дизайна се дължи главно на променящите се потребителски  вкусове, на  различните търговски и морални императиви на изобретателите, дизайнерите и производителите, на прогреса в областта на технологиите, на специфичните национални стилове и художествени тенденции. Стремежът към създаване на конкурентноспособни продукти е основен двигател в напредъка на дизайна и в творческото развитие на отделни дизайнери.
Но дизайнът е не само процес, свързан с машинното производство; той е и средство за популяризиране на идеи, ценности и мнения за това, какви би трябвало да бъдат нещата в съответствие с индивидуалните, корпоративните, институционалните или националните цели. Като средство  за общуване между хората, дизайнът предлага специфичен поглед към характера и начина на мислене на твореца, към вижданията му за важните аспекти на връзката между предмета, потребителя, творческия процес и обществото. Диапазонът на неговата насоченост е огромен - включва предмети, графични комуникации и интегрирани системи от информационните технологии до градската среда. Създават се все нови и нови концепции за предмета на дейността на дизайна. Напоследък все повече се употребява понятието интериорен дизайн, което е резултат от увеличилите се изисквания относно оформлението и разпределението на жилищното и общественото пространстово. Дефиниран в най-общ смисъл като концепция и проектиране на създадените от човека продукти, дизайнът може да се разглежда преди всичко като средство за подобряване на качеството на живот.
     Глобализацията нахлува в нашия свят и променя доста от неговите  характеристики. В резултат на глобалните промени се оказва, че и самият дизайн се превръща в  глобален феномен. Повече от всякога продуктът се схваща като съществена част от материалната култура, като част от нашия живот и нашите собствени идеи. Все пак обаче се оказва, че сякаш важността на дизайна не може да бъде осъзната напълно. Трябва да се схване ясно, че той не е само изключителна комбинация от функция, техника, идея и цена, а е нещо много повече от това. Той е изкуство, той е преживяване, начин на възприемане на света и съответно неговото индивидуално и неповторимо отразяване.

     Но как се въплъщава дизайна в интериорното пространство?

     Да се създаде не просто един интериор, а жизнена среда за неговите обитатели, е не лека задача. Процесът на създаване на пространството и формата е единен и ключов за архитектурата и дизайна. Целта му е да се приведат всички форми на човешката среда в такова органично състояние, което да ги свърже в хармонично единно цяло. Популярният термин „втора природа, създадена от човека” обяснява архитектурата като изкуствена среда, пространство с функция за предпазване на човека от неблагоприятните външни, природни условия. В същото време се търси постигане на противоположната функция - разкриване на вътрешното пространство към външните природни условия, жизнено важни за човека. Както при всяко друго изкуство, и в интериорния дизайн има принципи, които трябва да бъдат спазвани.
     Характерна особеност на интериорния художествен образ е неговата многокомпонентност. За разлика от екстериорния образ, където се говори само за форма, пропорции, ритъм, отвори и плът, тук активно влияят формата на вътрешния обем, заграждащите елементи, мащабът на вътрешното пространство, осветлението - естествено и изкуствено, колоритното изграждане, съчетанието на лицевите материали, правилното подреждане и дозиране на мебелите, озеленяването и др. Всички тези компоненти трябва да бъдат обединени чрез принципите за баланс, пропорция, последователност, открояване, единство.
     Създаването на определена визуална идентичност има много голяма стойност при изграждането на интериорното решение. Но художественият образ на интериора не би трябвало да бъде самоцел, освен в случаите, когато не се цели точно това. Когато обаче се създава жизнена среда, интериорният дизайн трябва да бъде подчинен в услуга на човека. Много добре трябва да бъдат съобразени функцията и предназначението на конкретното пространство. На помощ в това начинание идва ергономията – човешкият фактор при проектирането. Това е процесът на проектиране или подреждане на продуктите и системите така, че да са удобни на хората, които ги ползват. Целта на ергономиста е да развие удобна, сигурна работна система, като вземе предвид човешкия фактор и данните при проектирането. Това означава да се имат предвид специфичните човешки потребности и ограничения в процеса на проектиране – размери на тялото, сила, скорост,сензорни способности като зрение, слух и др.
     Както казахме и естетиката е важна част от дизайна. Но естетическата стойност е субективно понятие с оглед на времевите епохи и отделните индивиди. Това е най-вече социално психологично явление и съвсем естествено се променя във времето, заедно с хората. Докато в миналото един стил е преобладавал през повечето периоди, то днес в дизайна се преплитат  стари и нови стилове. Днес повечето по - проницателни дизайнери са еклектици. Загубвайки своето изначално значение, стиловете започват да се преплитат,  раждайки все нови и нови  направления. Светът, в който живеем се променя така бързо, че на практика е невъзможно да се поставят ясни граници на който и да е стил и напълно да се придържаме към него. Затова основната задача при създаването на интериор е, не да се опитваме да повтаряме някой вече създаден от някого стил, а да се придаде  известна стилизация, придържайки се към основното
интересуващо ни направление. Принципната разлика е в това, да не се създава интериор на  базата на съчетание на твърди атрибути на стила, с точност повтаряйки същите материали и цветове, тъй като крайния резултат би бил само едно копие. Най-добре е да се направи нещо лично, уникално, придържайки се към общата стилова насока. Основно понятие в съвременната архитектура и дизайн постепенно става не стилът, а стилността – самобитността и уникалността на интериора.
Независимо от стила, в който е проектиран един интериор, той трябва да отговаря на две основни изисквания: хармония и цялостност.  Те са символ на уют,  сигурност и топлина.

     А каква е ролята на дизайнера?

     След всичко казано до тук, можем да обобщим, че стиловете в дизайна са нещо преходно – модата идва и си отива. И въпреки, че все още има и стилове, които са се запазили във времето като непреходни, най-универсалният принцип за проектиране на интериора остава човека. Добрият интериор е като удобната дреха – скроен по мярка на своя обитател.
     Сам по себе си интериора е неудушевен. Човека е този, който зарежда пространството около себе си със своята енергия. Неслучайно хората обичат да се обграждат с предмети, цветове, материи, които в най-голяма степен кореспондират на вътрешния им свят. И когато интериора отразява индивидуалните характеристики на своя обитател, се получава една симбиоза между тях. Получава се една творба, която оживява!
     Ето защо задачата на дизайнера е много важна. Той трябва, освен всичко, да бъде добър психолог и да съумее да долови емоционалните нужди на своя клиент. Дизайнът е комуникацията, свързващото звено, между автора и крайния потребител. И тъй като всеки интериор е автентичен и носи почерка на своя създател, е много важно доверието и споделянето между дизайнера и клиента.
     Да превърнем мъртвото пространство в жизнена среда, да вплетем в хармонично единство околната среда и емоционалните нужди на човека, това е мисия, с която ние Two Creative сме се заели и със всеки нов проект се стремим да създадем ново, уникално преживяване в дизайн, който отразява вас самите!

0 коментара: