Фракталите и тяхното приложение в архитектурата и дизайна.

ноември 01, 2014

Фракталите и тяхното приложение в архитектурата и дизайна.

Приликите между структурите на космоса, природните явления, растенията, животните и човешкото тяло – изумително съвпадение или велик замисъл на творението?

За да разберем отговора на този въпрос, трябва първо да поясним какво е “фрактал”.

Фракталът е проста геометрична форма, която може да се дели на части, всяка от които е приблизително умалено копие на целия модел – свойство, наречено “самоподобие”. Когато фракталите бъдат повторени, произвеждат безкрайно множество от изменящи се геометрични форми, в рамките на ограничена среда. Те са ограничени, но в същото време безкрайни. В основата на това явление лежи много проста идея – безкрайното по красота и разнообразие множество фигури може да се получи от сравнително прости конструкции само с две операции – копиране и мащабиране. След всяко следващо ниво на увеличение, се появяват разлики с оригинала. Между отделните нива на фракталните детайли настъпва трансформация, която представлява космическата спирала, матрицата на време-пространството. Творческите ни способности за разпознаване на модели ни помагат за разбирането на връзката между микрокосмоса и макрокосмоса. И така, удивителната простота на фракталните алгоритми и потресаващото великолепие на формите им, правят фракталната геометрия необичайно ефективно средство за описване на морфологичните свойства на природата, а и на човека. Човекът представлява много сложен фрактален обект. Мускулите, костите (скелета), белите дробове, мозъка, кръвоносните съдове, различните проводящи тъкани, а и какъвто и да е клетъчен строеж имат фрактална структура. Ето така твори Създателят:

Броколи

Шишарка

Глухарче

Кактус

Зеле Галактика

Циклон Охлюв

Речни ръкави Планински релеф

Паун Глухарче

Клонче от растение Кристал на вода

Неврон Тъмната материя във Вселената

Бял дроб Дърво

Кръвоносни съдове Светкавица

Чисто математично фракталът е геометричен обект, който най-често се генерира от повтаряща се схема. Той е подобен на себе си на всички нива, т.е. във всеки мащаб и е безкрайно подробен независимо от увеличението. Фракталите обединяват структура и неправилност.
Фракталната геометрия е клон от математиката, който изучава фракталите и особеното им поведение. Тя намира приложение в науката, техниката и компютърното изкуство.

Фракталите в архитектурата и изкуството на предците ни - красота на повторенията или древно познание за Божествения алгоритъм?

В древното изкуство и архитектура хората често са използвали фракталните модели като символ на красота и свещенност - безкрайно сложни и все пак всяка част съдържа семето, чрез което да пресъздаде цялото. Използването на фракталното мащабиране /малки части от конструкцията наподобяват по-големите части/ се наблюдава в много примери от архитектурата, текстила, скулптурата, изкуството и религията на древните народи. Външната архитектурна сферично-кубично-пирамидална форма на евроазиатските християнски манастири, на будистките ступи и храмове, на ислямските джамии, на египетските пирамиди, на пирамидалните конструкции на цивилизацията на Маите и т.н., съдържа една и съща фрактална база - триизмерен кръст и развиващ се от него вписан куб октаедър, трансформиращ се в сфера. Следователно не фракталните форми са символ на фундаменталните технологии, а обратно - фундаменталните езотерични технологии са проява на фракталната структура на информационната първооснова на нашата Вселена.
Дори в наши дни, много съвременни архитекти и дизайнери успяват да проектират според принципа на фракталното мащабиране. Един от най-известните примери за такъв тип конструкция е Айфеловата кула. По същия метод се планира и пътната инфраструктура на градовете.